Неделен ден. Трудно събуждане след любимия съботен сериал „Династията на Тюдорите”. Дълго пиене на кафе с многословния L’Europeo – но така е, вече сме с тежка словесна зависимост и ни трябват големи и силни дози.
Възниква вечният въпрос: „Что делать”. Отиваме в „Чайната” на Бенковски. Мястото притежава атмосфера и автентичност: широко, с високи тавани, без сладки джунджурии „за уют”.
Дори тоалетната (ох, любимо място за изследване в интересните заведения) прилича на ателие от Художествената академия. Като споменах тоалетните, се сетих за една руска интериорна дизайнерка, която беше казала, че тоалетната е единственото място, където си позволява творческо хулиганство. Защото клиентите й много се боят да не ги вземат за бедни. А пък българският архитект Пенка Станчева беше казала в едно интервю, че мрази думата „уютен“ и ми разби сърцето с един стар (много стар) изрисуван сандък с панти, в който съхраняваше картите, туристически брошури и снимките от местата, които е посетила. И всичко това съчетано с образци на модерния дизайн.
Аз пък си мисля, че вече ми е писнало от италиански гранитогрес и органза или от ерзац-етно, предлагани по заведенията.
Наблюдавам циментовия под и старинния електрически ключ с древна ел. инсталация и се чувствам все по-добре.
Музиката е хубава – свирят на китара и пеят в ъгъла, но не знам дали това е спонтанно или свирят за посетителите. Няма значение. Много хубаво го правят.
Любимият ми чай е Egyptian Spices – сладкият привкус на сладък корен „сплотява” канелата, ванилията, пипера и женшена. Съчетаваме го с брускети със сушени домати, зелени маслини, слънчогледови семки и миризливо сирене.
На тръгване си вземаме от същия чай в кутийка. Опитвам се да си спомня рецептите на Шубра Кришан за чай.
Вкъщи отварям книгата й и избирам тази, която сега споделям с вас:
Чай с подправки за дъждовен следобед
Тази рецепта е страхотно ободряващо средство за дъждовни дни. Пикантните подправки в този чай са чудесни при кашлица, така че това е идеалната запарка, когато сте настинали.
2 цели зърна карамфил
1 шушулка зелен кардамон
½ пръчица канела, натрошена на парченца
1 ½ чаша вода
¼ чаена лъжичка смлян корен от джинджифил
1/8 чаена лъжичка прясно смлян черен пипер
½ чаша мляко
2 супени лъжици захар
2 супени лъжици черен чай („Darjeeling” e много подходящ)
Счукайте карамфила, зеления кардамон и канелата с чукче и хаванче или с чиста мелничка за кафе. Стритите подправки изсипете в средно голям съд, в който после налейте вода. Добавете джинджифила и черния пипер и оставете чая да кипне.
Вдигнете съда от котлона, покрийте го и го оставете да се запари за около пет минути. След това налейте млякото, разбъркайте захарта със запарката и отново я поставете на котлона. Когато сместа кипне, махнете я от котлона, сипете в нея чая и я разбъркайте. Покрийте запарката и я оставете за около три минути. Пак разбъркайте чая, прецедете и го сервирайте горещ. Дозата е за две чаши.
P. S. Почти срещу чайната е ресторантът на „Гара за двама“, който се състои от четири купета (да, да, истински купета, купени от Български държавни железници) и сервират руска кухня.
Вижте също:
Основи на Аюрведа. Какво е Аюрведа и какво може да направи за теб.
Книга за женския комфорт. Рецепти за духа и тялото.
Спа ритуали у дома. Домашна енциклопедия на красотата.
Как да се преборим с отлагането и чувството за вина
Приложна магия за св. Валентин
Как да победим вирусните инфекции със Spa ритуали у дома
Посланията на ангелите или как се прави корица?
Личните удоволствия като средство за личностно израстване
Зимата е дълга, нека й се наслаждаваме
Снимки на красив двор през пролетта


[...] следобед в Чайната http://augusta-books.com/blog/tea-comfrot/ в Любими преди 38 секунди edno23.com Начало контакти [...]
Pingback от Augusta: Неделен следобед в Чайната - edno23.com — 14.03.2010 @ 19:08
Доколкото си спомням, в „Гара за двама“ навремето няк’ви се бяха стреляли.
Коментар от Чайникът на Ръсел — 15.03.2010 @ 10:36
В „Гара за двама“ е толкова тясно – ще да е било доста опасно да си там по това време. Наблизо, на „Будапеща“, е „Отвъд алеята зад шакафа“, братя Мангасарян имат клип, сниман там (по-точно в тоалетната на ресторанта, която прилича по-скоро на галерия за приложно изкуство. Поне така беше преди години, сега – не знам).
Коментар от augusta — 15.03.2010 @ 11:46
Ха-ха -ха, и аз съм била във въпросния „Отвъд алеята зад шкафа“ и признавам прекарах доста време в разходки из ресторанта и разглеждане на интериора. Само дето е много скъпо, макар че гаспачото беше прекрасно. Но мъжът ми не остана очарован изобщо и ходихме да си дояжда „При майстор Миро“. Иначе и аз съм фен на въпросните места в заведенията
. Много ми харесва Olive’s – големи циментови ляти мивки и бутон на пода, който натискаш с крак, за да потече от крана вода.
Искам да спра да отлагам…
Кога ще излезе следващата ви книга все пак?
Коментар от Lavender — 16.03.2010 @ 0:04
Lavender, вече знаем, че си голям естет – използваме случая да ти благодарим за красивите снимки, които ни изпрати на имейла на редакцията. Ще ги имаме предвид за някоя подходяща корица.
„Навикът да действаш сега“ мина през тежка редакция, после коректури и вече е почти на финала. До десет дни трябва да е на пазара. Разбира се, веднага ще я качим на сайта.
Ще издадем една приятна тайна – отзиви за книгата ни изпратиха Мадлен Алгафари (благодарим ти, Мадлен!) и Тодор Христов и Татяна Христова от НоваВизия (благодарим ви Тодор и Татяна). Този път решихме да разчупим клишето и вместо да публикуваме отзиви на чужди авторитети, които в повечето случаи не говорят нищо на българския читател, потърсихме мнението на уважавани български специалисти.
Коментар от augusta — 16.03.2010 @ 11:45