ХК: Защо ангелите са важни за нашето разбиране на новите медии и комуникации?

МС: В моята книга за ангелите се опивам да изведа връзка между твърде древния образ на ангелите в монотеистичната и политеистичната традиция и съвременните комуникации. Защото нашата работа е да получаваме съобщения, да превеждаме съобщения и да изпращаме съобщения. Вашата работа е свързана с посланията. Вие сте вестоносец. Аз съм вестоносец. Аз съм професор. Вие сте журналист. Нашата работа е да предаваме послания.

ХК: Интересно е това, което казвате за историята. Хората мислят за днешния ден като за време, откъснато от миналото, докато вие чертаете непрекъснатата линия между минало и настояще.

http://www.alandamy.com/Amy/artwork.htm

МС: Много хора в днешния свят не осъзнават тази връзка, тя е прекъсната. Но ако прочетете средновековните книги по ангеология и преведете някои определени думи на съвременен език, ще видите че неизменно става дума за това как тълкуваме и как превеждаме посланията.

ХК: Осъзнаването ролята на ангелите като информационни канали, според мен означава да вложим в съвременния език и думите усещане за сакралност. Да им върнем свежестта на изначалното значение.

МС: Да, така е. Но посланията или каналите са неутрални. Проблемът е: как така се получава, че един и същ канал, едно и също послание могат да доведат до добри или лоши резултати. Мога да Ви дам пример. Аз съм професор и, когато чета лекция, отначало аз съм Мишел Сер – реална личност, която говори. Аз съблазнявам аудиторията. Например започвам с шега. Но постепенно изчезвам като личност в името на самото послание. Етичността на посланика се състои в избледняването и изчезването на неговата персоналност в името на самото послание.

ХК: Т.е. вие минимизирате себе си като субект.

МС: Да. Това е причината ангелите да са невидими, защото те изчезват, за да мине посланието през тях.

Откъс от интервю с френския философ Мишел Сер – неординарен визионер, бивш морски офицер, професор по филосфия. Интервю на Хари Кунзру. (http://www.harikunzru.com/michel-serres-interview-1995)

Както се вижда от това интервю, реалността не се изменя, променя се кодът, чрез който тя се отразява. „Ангелите” (в смисъла, който извежда Мишел Сер) вероятно стоят в основата на теорията за синхронността, с която се обясняват на пръв поглед случайни съвпадения, колективната интуиция и пр. И дали това, което днес наричаме предчувствие, средновековните хора не са определяли като ангели? И не е ли то по своята същност предаване на някакво послание и идея, която се материализира чрез нас?

Правенето на корица е сюблимният момент за една книга – от това каква ще бъде тя, а също така и окончателното заглавие, подзаглавие и текст, зависи дали нейното послание ще бъде изразено в най-голяма степен.

Пътищата, по които тя ще стигне до своя читател, са различни и в различно време. И всеки читател ще открие различни неща, които са ценни за него именно на този етап от живота му. Защото всяка книга е послание. А ние сме просто пратениците, чрез които тези послания стигат до читателите.

В онзи късен августовски следобед се взе внезапното решение да се направят снимки за „Книга за женския комфорт”. Моментът, в който това се случи, беше подходящ – слънцето се беше скрило зад хълма и светлината беше мека. Ето и участниците във фотосесията, чрез които трябваше да се материализира идеята за комфорт, наслаждение и релакс:

1. Внезапен порив да правиш снимки за корица.

2. Пейка от ковано желязо и масичка със син керамичен плот.

3. Възглавници в синьо-лилавата гама. Цветовете на сънищата и мечтите. Цветът на косите на Малвина от „Приключенията на Пинокио”.

4. Албум с фотографии, оригиналът на книгата и бележник.

5. Две запалени свещи.

6. Стара кана от мътно стъкло. Антикварно шише – в него наливали „блага ракия” на другия ден след сватбата. Шопски регион.

7. Чашка за кафе от кобалтово син порцелан със златен рисунък. Made in Russia.

8. Сок от горски плодове на „Pfanner”.

Ето и няколко кадъра: беше трудно да решим кой точно кадър да изберем, но да правиш избор е част от това да правиш, каквото и да е било.

За съжаление, направената скоро след това фотосесия за друга корица беше пълно фиаско. След мъкнене на тежки делви насам и натам, аранжиране на специално купените подправки (ставаше дума за Аюрведа и визията трябваше да е наситена и колоритна), нашата фотографка с прелестна невинност установи, че неизвестно откъде се е появил някакъв синкав филтър върху всички кадри. Приехме нещата философски: явно не беше моментът, явно грешно бяхме разчели нечие послание.

Ето още една, по-нова публикация по темата за кориците на книги – тук.

www.augusta-books.com

Вижте също:

Основи на Аюрведа. Какво е Аюрведа и какво може да направи за теб.

Spa ритуали у дома – погрижи се за себе си и дома си

Красиви цветя и градина през лятото

Двор и градина през пролетта

Фъншуей? Банално. Научете повече за Васту – прародителят на фъншуей.