Безспорно всеки от нас иска да живее в свят, в който да среща разбиране, възхищение, признание, съпричастност. Свят, великодушен към него самия, и самият той проявяващ своето великодушие. Защото е добър и защото мисли доброто на другите. Би било ужасно такъв великодушен човек да не бъде оценен. И дори да сгреши, той е сгрешил неволно, даже не е сгрешил, бил е погрешно разбран. Но той вярва, че не остава ненаказано зло, защото фактът, че не е оценен е всъщност акт срещу правилния ред на нещата. Около него се събират съпричастни, той вече има трибуна.

Така се раждат приказките за лошите и добрите. Защото такъв човек няма да се успокои, докато не намери някой, който да му гарантира свят, където всичко е по местата си: черното е черно, бялото е бяло. Свят на любов и омраза. Свят, в който дистанцираното и скептично поведение предизвика подозрителност и се беси по стълбовете за назидание. Прочетете „Кучешко сърце” на Булгаков – там е казано всичко по темата.

За съжаление доста често хората не искат уважение, те искат съпричастност и емоционална обвързаност. Зачитането на тяхното лично пространство се възприема като неангажираност и студенина. Всички измами, които и до ден днешен не спират (сякаш пирамидите, банковите фалити, мошеническите схеми ни бяха малко и всеки път нашата безсмъртна наивност се възраждаше отново и отново), разчитат на това: ние ти гарантираме нашето специално отношение срещу сумата от … (да се попълни). Успокоително е, че такива неща се случват не само тук. Как така се получи, че Бърнард Мадоф успя да присвои 65 милиарда долара? При това от богати и известни хора, които в никакъв случай не бихме определили като наивници?

Ето как анализира темата за манипулатора и жертвата клиничният психиатър, психолог и изследовател на поведенческата икономика Дейвид Крюгер (http://www.bankrate.com/finance/financial-literacy/the-underlying-meaning-of-money-1.aspx) :

„Какъв урок ни даде скандала с Мадоф? Съществуват множество заблуждения, свързани с парите и финансите, които ние приемаме на доверие, просто защото така работи нашият мозък. Желанието да бъдем специални и избрани – това е едно от заблужденията, които използваше Б. М. Подобна схема може да бъде наблюдавана във всевъзможни афери и мошенически сделки. Правилото е да се внуши на човека, че е избран и да се подтикне да действа на емоционално ниво противно на логиката и здравия разум. Мадоф не е молел за пари, той е предлагал членство в клуба на избраните. Често е отхвърлял кандидатурите на състоятелни хора… за известно време, и когато накрая е казвал „да”, хората му давали всичките си спестявания.

Друг фактор, който психолозите наричат „разпространение на заблудите”, се явява фактът, че Б. М. се е смятал за авторитетна фигура. Бил е председател на НАСДАК (Национална асоциация на търговците на ценни книжа и автоматични котировки). Бил е филантроп (). Имал е последователи. Много често сме склонни идеализираме хората, които олицетворяват успеха и богатство, надявайки се в замяна и ние да получим частичка от тях. Това е същата форма на социална зараза, която миналата есен премина като смерч през фондовите пазари и предизвика загуби в размер на 1,2 трилиона долара.”

Ако сте прочели вече интервюто с Гюнтер Бейер, сигурно сте забелязали, че по подобен начин той също ни говори на езика на здравия разум. Подход, чиято липса започнахме да усещаме след като погълнахме нездравословни количества литература за „положителното мислене”. След многобройните мотивационни лектори, включително и монаси, които препродаваха единственото си ферари по няколко пъти, появата на автори като ®Питбула за личностно развитие, който ни крещеше да спрем да хленчим и да си размърдаме задниците, ни подейства освежаващо.

Гюнтер Бейер, от своя страна, се открои с немската си прагматичност и прецизиране на нещата такива, каквито са. Между другото, когато беше помолен за интервю, от офиса му веднага се обади негова сътрудничка, помоли да изясним някои въпроси, попита какви са сроковете и тези срокове (три дни!) бяха безпрекословно спазени. Въпреки натоварения си график, г-н Бейер пое ангажимент и го изпълни.

Книгата "Факторът "Динена кора"

Но да се върнем на темата. В книгата си Факторът „Динена кора” той прави интересен анализ на манипулативните тактики, на които най-често сме подложени:

• примамване със сензационни предложения

• „създаване на специална връзка”

• демонстрация на авторитет

• езикът на тялото

• „доброто ченге, лошото ченге”

• внушаване на вина и т.н.

Като в същото време ни показва и типичните профили на жертвите на мръсните номера:

• наивника

• прощаващия

• потиснатия

• жертвоготовния и т.н.

Според Гюнтер Бейер причините, поради които попадаме в ролята на жертви, не са нашето по-добро възпитание (напротив, по-вероятно авторитарен родител да е потиснал у нас стремежа към изява на собствената воля), нито нашата жертвоготовност (дали чрез нея не компенсираме ниското си самочувствие?), да не говорим, че доста често жертвите на свой ред се превръщат в извършители.

Как да разгадаваме манипулативните сценарии и как да им се противопоставяме можем да научим от самата книга. Идеята на тази тема е, че посланието „аз съм жертва, защото съм добър (по-добър)” не работи. И не бива да бъде толерирано. Защото да си почтен човек, не означава да си наивник. Наивността вреди не само на себе си, но и на другите. Наивността понякога е другото име на глупостта. Понякога дори е агресивна. Тя не е обществено полезна. А доста често е удобно извинение за душевна леност и отказ да поемеш лична отговорност.

www.augusta-books.com

Вижте също

Fucking Берлин или за секса без превземки

Как да преодолеем отлагането и чувството за вина

Навикът да действаш сега!

Факторът „Динена кора“. Ръководство за водене на преговори и печелене на битки.

Личните удоволствия като средство за личностно израстване