Бъдни вечер е последният от дните на родилните мъки на Богородица, които започват от Игнажден (20 декември) и завършват на Коледа, когато православната църква чества Рождество Христово. Това е семеен празник, на който се събират членовете на семейството. Бъдни вечер е един от трите календарни празника, в които присъства ритуалът кадене, или т.нар. кадени вечери (също така срещу Никулден и на Йордановден, като на някои места се прекадява и вечерта срещу Сурвак, Васильовден). На празника най-възрастната жена в семейството прекадява с тамян* празничната трапеза  дома, обора, двора като използва малък глинен съд с дръжка отстрани  или керемида. Въгленчетата се взимат от запаленото дърво в огнището, наречено бъдник. Дървото обикновено е дъбово или буково – здраво и родовито. В по-дебелия му край пробиват дупка и в нея се слага тамян, вино, дървено масло, а след това се затваря с дървен клин, като в някои краища го повиват с бяло ленено или конопено платно. Цялото дърво се намазва с осветено в църквата масло  и така „миросано”, дървото е готово за огъня вечерта.

Обредна погача за Бъдни вечер. Снимката е взета от http://www.historymuseum.org/page.php?key=annals%20exibitions

За бъдни вечер се приготвят нечетен** брой постни ястия (това е последният ден от рождественския пост, известен също така като коледен), като задължително присъстват варен фасул и варени сухи плодове – ошав.  За вечерта се готвят също така постни сарми с ориз или булгур, пълнени сухи чушки с фасул или ориз, варена пшеница, костурета с чекане (фасул с кисело зеле, Банско), тиквеник или зелник, слагат се шушельки (сушени плодове), пукащини (пуканки), сурово жито. Използването на булгур в рецептите е отглас от по-стари времена, когато оризът по нашите земи не бил познат***.

Многобройността на пшеничените и бобовите зърна, както и на различните ядки и сушени плодове, символизира плодородието, берекета, множенето. Затова и празничния хляб в някои краища на България се замесва с квас, който също е символ на нарастването – така както набухва тестото, така да се множат добрините в дома – здравето, децата, берекета и благополучието.

Хлябът за Бъдни вечер е с кръгла форма, пластична украса от тесто под формата на кръст, кръг, рало, орач и се нарича боговица. Момите в семейството приготвят специални краваи, предназначени за коледарите, като ги украсяват с клонки чeмшир.

Вечерта трапезата се подрежда върху разстлана слама, над сламата се слага чувал за жито и отгоре – месал. Нареждат се храните, като освен гореизброените, се слага мед, лук, чесън, орехи, туршия, пресни плодове. Идеята е трапезата да е обилна и богата, за да е плодородна новата година.

По-долу са изброени някои традиционни ястия за Бъдни вечер; дадени са също така някои рецепти:

Варено жито

Боб

Сарми с булгур или ориз (също с „тълкън” боб)

Пълнени чушки с фасул (също с кромид лук, орехи)

Орехови ядки с чесън и мед

Питка

Кравайчета

Постна баница (зелник, тиквеник, с булгур)

Ошав

Пресни ябълки, круши, дюли

Варено жито

500 г жито, 200 г захар, 50 г орехови ядки

Житото се залива с вода и вари на ти огън, докато омекне, след което се отцежда, остава се да изстине (иначе захарта ще се стопи и ще пусне вода), след което се смесва със захарта и счуканите орехови ядки. В по-стари времена вм. захар използвали петмез, мед.

Мандарините не са традиционна храна за Бъдни вечер, но поне са поднесени традиционно - върху синия и родопска домашно тъкана покривка.

Натрит боб (Странджа)

1½ ч. ч. зрял боб, сух джоджен, глава лук, люта чушка, сол

Бобът се сварява в малко вода, докато се развари хубаво (по средата се добавя лукът), като малко преди да е готов, се посолява. Изцежда се от водата, колкото е останала, а зърната започват да се трият с опакото на дървена лъжица, докато станат на каша. След това се налива малко от водичката, прибавя се джоджен и люта чушка. Традиционно фасулът се готви постен. По желание можете да добавите червен пипер и/ или суха червена чушка. Лютата чушка може предварително леко да се препече и да се счука.

Сaрми от кисело зеле с булгур

1 голяма кисела зелка, 0,5 кг ориз (булгур), 2 глави лук, 1 ч.ч. олио, червен пипер, черен пипер, джоджен, сол

Добре изчистеният, измит и отцеден ориз се запържва леко в мазнината заедно с лука. Прибавят се 3 ч.ч. гореща вода и се вари до набъбване на зърната. Плънката се дръпва от огъня и се разбърква с подправките. Във всяко листо от киселото зеле се поставя от плънката и се завиват сарми. Дъното на тенджерата се покрива с олио и  зелеви листа (за да не загорят сармите). Сармите се нареждат, заливат се с топла вода (водата не бива да ги покрива изцяло), затискат се с по-дълбока чиния с дъното нагоре (за да не изплуват) и се варят на слаб огън, докато оризът „си вземе“ водата. Може да се консумират и студени. В ориза се добавя сол по преценка, тъй като зелевите листа са солени. Ако ястието се готви с булгур, добре е той да се свари предварително.

Орехови ядки с чесън****

200 г счукани орехови ядки, 1 средна глава счукан чесън, 200 г мед

Продуктите се смесват и разбъркват добре. Ядат се с кравайчета или пита.

Хубаво е на трапезата на Бъдни вечер да има дрянови клонки. Дрянът се счита от народа за най-якото след чемшира дърво и затова е символ на здравето, дълголетието  и младостта, защото цъфти най-рано. Ето защо  дрянът заема важно място в обредите: коледува се и се сурвака с дрянова пръчка. На Бъдни вечер се слагат дрянови пъпки на трапезата, а после ги пукат в огнището за здраве и по тях гадаят. Дрянови клончета с пъпки се слагат и в новогодишната баница.

* Тамянът е едно от най-старите ароматични вещества, описани в Библията. От най-дълбока древност ароматът на тлеещ тамян изпълва храмовете на християни и индуси. Смята се, че спираловидният му дим, който се издига към небето, спомага за издигане на човешките мисли и уединено общуване с  Бога. Добива се смолата на дърво посредством нарези в кората, които пускат бели като мляко капки. Затова го наричат още „сълзите на боговете”. На латинкси се нарича frankincense, което идва “incense of Franks”, благовоние на франките, които го донесли в Европа. (Информацията е цитат от книгата на Вививан Бъртън „Спа ритуали у дома“)

**В традиционния светоглед на българина нечетното число се свързва със живота и съзидателните сили, а четното – със смъртта.

***В днешно време тази практика се е запазила предимно в обредната храна (варено жито), докато преди е била част от ежедневната кухня. Това е един пример как в обредните храни откриваме съхранени кулинарни реликти.

**** Народните вярвания приписват на чесъна силата да пропъжда злите сили, както и силно антисептично действие (това е един от най-силните антибиотици на природата). По нашите земи той се употребява от най-древни времена. Според някои известия чесън се слага на трапезата на Бъдни вечер у всички славяни.

Откъс от книгата Българска постна кухня. История, бит, рецепти на Валентина Николова. Друг откъс от книгата можете да прочетете в статията „Манастирската кухня“

22.12.2011 г.

Вижте също:

Постни ястия за  ценители

Диетата на остров Крит

Как да приготвим маслото гхи

Кулинарният туризъм

Спа ритуали у дома