Дълго се чудех как да започна разказа си, докато не намерих началото в един читателски коментар под статия, посветена на двореца в Балчик:
„Не забравяйте да оставите лошото си настроение на входа на комплекса – тук човек трябва да влезе спокоен и отворен за красотата”.
"Тенха Юва" или "Тихото гнездо" - така Мария нарича своя малък дворец. Тъй като кралицата изповядва Бахайското учение, което проповядва обединение на всички религии и култ към красотата, в архитектурно отношение не само в Двореца, но и в целия комплекс наблюдаваме плетеница от стилове.
"Тихото гнездо", в левия ъгъл на сградата се вижда статуя на кралицата, вперила поглед в морската шир. Сградата съчетава два архитектурни религиозни символа: минаре и купол.
Бих добавила: дайте си време, не бързайте. Не се поддавайте на туристическия поток, нито на подканянията на отегчени приятели. Защото Двореца в Балчик и ботаническата градина (създадена през 1955 г) са приютили в себе си красотата и вечността. Ако търсите покой или вдъхновение, останете повече. Вилите се отдават под наем. Всъщност всеки път, когато посетя Двореца, си мисля, че това е идеалното място човек да се усамоти, за да напише книга.
По силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г. Южна Добруджа е присъдена на Румъния. България ще си върне земите чак през 1940 г. (ако посетите Силистра, ще видите на брега на Дунава скромен паметник в знак на благодарност към цар Борис III, който успява да върне тези земи на България). Така или иначе това, което тази кралица с красиво сърце създава, ще остане за поколенията не само като безценно историческо наследство, но и като духовно послание.
Кралица Мария Румънска. Снимката любезно ни е предоставена от www.retrobulgaria.com.
Кралица Мария Румънска (1875 – 1938) посещава Балчик през 1921 г. и остава запленена от белите скали и лазурното море, старите каменни воденици и аязма с лековита вода. Някои казват, че мястото й напомнило Малта, където е израсла. Наистина стара снимка от това време ни показва един красив каменен град, каквито открай време се строяли по Адриатическото крайбрежие или Средиземноморието:
Снимката любезно ни е предоставена от www.retrobulgaria.com
Строежът на Двореца е поверен на италиански архитекти, докато градините и ландшафтното оформление са дело на швейцарски майстори на парковото изкуство. Водениците и градините на местните са изкупени, парцел по парцел, като старите постройки, каменни чешми и кладенци органично се вписват в цялостната концепция. Така например Алеята на вековете е оформена от кръглите воденични камъни на някогашните воденици– по един за всяко столетие от новата ера. През 2009 г. принцеса Маргарита Румънска, внучка на кралица Мария, и Симеон Сакскобурготски изпълняват завета на кралицата и вграждат двадесетия воденичен камък в Алеята на вековете на Балчишкия дворец. По традиция воденичният камък на следващото столетие стои на каменен постамент и чака да изтече поредното столетие, за да бъде поставен на свой ред.
Камък, глина, цветя, дърво - материалите на Вечността на фона на вечното море
Същата делва, снимана от арките на вила "Сюита", преди вероятно около 70 години. Снимката е предоставена от www.retrobulgaria.com.
В едни от редовете, които ни е оставила, Мария пише, че красотата на природата я извисява и просветлява така, както нито едно религиозна церемония не би могла: „Никога не ми беше дадена възможност да преживея някакъв дълбок религиозен екстаз. Изумителна музика или перфектна духовна връзка с Природата можеха да ме накарат да съзнавам и усещам Бог най-дълбоко. Един величествен изглед, тишината на дълбоката гора, градина с цветя, почервенелият нежен залез, гледката на буря над морето, ми дават една по-чиста представа за вечност и безкрайност, отколкото всяка религиозна церемония.“
Вместо да построи нещо помпозно в стил барок например, с царствена простота тя обединява изконната българска архитектура, типичните за румънските замъци декорации и мотивите от класическата древност и Изтока.
Римско-арабска ротонда "Нимфеума"
"Нимфеумът" отвътре: под красивите колони е разположено водно огледало - едно от многото в Летния дворец.
Над ротондата няма покрив и звездите нощем се отразяват във водната повърхност. Кралицата обичала да посреща своя рожден ден тук, в „Храма на водата“. През деня приемала поздравително шествие от ученички, а вечер устройвала тържествен прием за участниците в конните надбягвания, организирани в нейна чест.
Култът към водата намира израз в многобройните каменни корита с течаща вода, запазени старинни чешми с лековита вода и кладенци, повечето от които са тук дълбока древност.
"Сребърният кладенец" е оформен в библейски стил, подобно на кладенците на самарянките. Бистрата вода дава името му от незапомнени времена. В дълбокото си гърло той пази най-студената и чиста вода, или поне така казват. Никъде в двореца не е разрешено да се пие вода: на всяка чешма има табелка, че водата не е годна за пиене.
Магазинче за продукти с розово масло, точно под водопада, веднага вдясно след Моста на въздишките.
Вода и розови листенца.
Един от ресторантите в Двореца, заобиколен от ромона на вода.
Килими от цветя
Всяка от вилите в комплекса притежава неповторимо очарование. Мария лично подбира мебелите и декорациите от различни краища на света.
Вилата на принц Николай и принцеса Илеана. Резбованата врата прилича на гоблен, само че върху дърво. Понастоящем в приземието се намира очарователен магазин за подаръци и винарна за дегустация на собствени марки вина.
Принцеса Илеана в стаята си. Интериорът е до такава степен стилизиран и изчистен, че напомня на илюстрация от приказка на балканските народи. Снимка е предоставена от www.retrobulgaria.com.
Вила “Моара” (на румънски - "воденица") е една от водениците, които са съществували още преди да се построи Двореца. Ще я познаете по масивната арковидна врата. Тази вила, както и останалите в комплекса, се отдават под наем.
Мария Александрина Виктория де Единбург е родена в графство Кент, Шотландия. Нейна баба е английската кралица Виктория, а дядо й е руският император Александър II. Тази градина, наречена Английския двор, вероятно е вдъхновена от родното й място.
Многобройните стари фотографии на кралица Мария от Двореца ни я показват облечена в бяло или в различни носии, неизменно сред любимите й цветя или на фона на морето. Румънската кралица влага цялата си душа при създаването на това райско кътче. Нейното желание е след смъртта й сърцето й да бъде оставено тук. Честно казано не разбрах къде точно е трябвало да бъде погребано – в параклиса „Стела Марис“ (където се съхранява от 1938 до 1940) или под този старинен кръст с надписи на черковнославянски. Така или иначе, на другия ден след връщането на Южна Добруджа на България, ковчежето със сърцето й е отнесено по море в Румъния.
Няма как да се разкаже и покаже всичко за Балчишкия дворец, а и не е необходимо. Обиталище на красотата и вечността, мястото крие много пластове. Вместо заключения и обобщения просто ви предлагам да се „разходите“ по алеята с кипарисите, намиращи се в най-високата точка на парковия комплекс – „Градината на Алах“. Не знам защо, но през цялото време, докато бях там, в мен звучеше песента от филма „Гладиатор“ (ако желаете да разгледате отново снимките, кликнете с десен бутон на линка, за да го направите на фона на музиката).
Накрая ще направя едно отклонение. Много се извинявам, ако засегна някого, но дисонансът между двореца и примерно крайбрежната улица на града, по която минахме с кола, ми подейства „как кирпич в морду”, както казват руснаците: безнадежден кич. Забелязах на стръмното една красива старинна къща, подобна на тези от ретро снимката, която обаче се рушеше изоставена.
Както казва дълбоко уважаемият Димитри Иванов по един друг повод „Не щем […] да ни опустошат природната среда. Ние сами ще си я опустошим. Я какви хотелчета нацвъкахме!”
Чудно ми е как така не са „прихванали” от така близкия по съседство образец на добрия вкус – Двореца? Нали човек формира естетическите си критерии до голяма степен под влияние на средата, в която живее?
Тихият ни протест се изрази в това, че без бавене и ненужни въздишки потеглихме на север, пропускайки дори мидената ферма. Преизпълнени с впечатления от „Тенха Юва”, можехме да понесем само каменното безмълвие на нос Калиакра.
21.07.2010 г.
Вижте също:
Пролет в един двор в околностите на София
Неделна разходка до Кокалянския манастир
Как привлечем любовта в своя живот
Аюрведа. Какво е аюрведа и какво може да направи за теб.
Навикът да действаш сега. Как да преодолеем отлагането и чувството за вина.
Личните удоволствия като средство за личностно израстване – I част
Личните удоволствия като средство за личностно израстване – II част
Синият цвят в дизайна на Паола Навоне
[...] в Балчик – една красива история в снимки http://augusta-books.com/blog/%D0%BF%D0%BE-%D…%BB%D1%87/ в Любими преди 45 секунди edno23.com Начало контакти [...]
Pingback от Augusta: Двореца в Балчик - една красива история.. - edno23.com — 21.07.2010 @ 23:40
Колкото и да изглежда нереалистично,но аз като потомствен Балчиклия смея да твърдя,че будното българско население също е повлияло на кралицата.Мястото,където през1924 година започва изграждането на Резиденцията,е любимо място за празнуване на открито.Посещавано е древното аязмо и изворите Гюмюш гердан-сребърните извори.Самото място за излети се е наричало Трапезата.Водениците са посещавани чак от селата в Добричко.Описал съм тези спомени в книгата Балчишкия Дворец.
Коментар от Александър Ламбов — 11.11.2010 @ 21:44
Г-н Ламбов, изключително благодарим за коментара Ви. Ако ни пратите линк към книгата Ви в интернет, специално ще публикуваме в поста ни за Балчик активен линк към нея.
Ако няма такъв, пратете ни поне пълното заглавие, за да информираме читателите на блога си за нея.
Поздрави,
Augusta Publishing
Коментар от augusta — 12.11.2010 @ 7:19
Жалко е че не сте намерили време да прочетете множеството текстове за историята и построяването на двореца,разположени в самия парков комплекс, дори не сте потърсили някое от изданията за него, които може да намерите на същото място. От това което сте публикували става единствено ясно, че не сте разбрали и открили много от красотата и същността на Двореца, не само къде точно е било сърцето.
Още по-жалко е че retrobulgaria Ви е предоставила (или поне така твърдите) снимка, която не е автентична, а е колаж от корица на книга за Двореца, защитена от авторски права, които не са им предоставяни!!!
Съжалявам за негативния си коментар, сигурна съм че не нямате лоши намерения.
Двореца и Балчик са уникално място от България, които заслужават да бъдат видяни и разбрани НАИСТИНА!
Коментар от Диана — 16.11.2010 @ 17:46
Retrobulgaria ни позволи да ползваме снимки от качените на сайта им, дори любезно ни насочи в кои масиви да търсим (публикувахме ретро снимки и в материала ни за Св. Св. Константин и Елена). Това, което създателите на http://retrobulgaria.com/ и http://www.lostbulgaria.com/ правят, ще остане за поколенията и заслужава нашите адмирации. Защото кой какво чувства, простете, няма голяма стойност за поколенията, а автентичният исторически материал.
Нашата скромна цел беше да предадем духа на мястото, нещо което според вас не сме успели – толкова по-жалко за нас.
Но въпреки това (ако се занимавате с писане, ще ни разберете) ни отне доста часове да подготвим материала и да поднесем премерена и достоверна историческа информация.
Считаме за проява на лош вкус да пишем за дуели, любовници-рибари, които пристигат по море, и прочие легенди за румънската кралица, без да имаме за източник сериозни исторически текстове. Също така нямахме амбицията – а и не бихме могли – да изчерпим темата за Балчишкия дворец.
Коментар от augusta — 16.11.2010 @ 23:43