През април публикувахме снимки от този двор, придружени от малко поезия и градинарски съвети. Сега ще пропуснем поезията, както и съветите, тъй като този двор с червени рози и мушката сам по себе си е „Relax pur“ („чиста проба релакс“), както се изрази милата ни преводачка от немски. И тъй като е лято и настроението е лятно, решихме да публикуваме малко снимки от  тази „градина на удоволствията“, които, надяваме се, ще ви заредят позитивно и безгрижно. „Продуктивност без стрес“ – това е мотото!

Между другото, изследванията показват, че усещането за щастие,  продуктивността и ниските нива на стрес у хората са в пряка зависимост от заобикалящата ги среда.

Червеното и различните амфори и делви са на почит в този двор. Както и умението да се съчетават различните материи и текстури - камък, глина, дърво, желязо, цветя, вечнозелени.

Увивни рози са покрили като жива завеса дървените перголи.

Каменна чешма.

Бяло мушкато в сини глеждосани саксии върху масичка със син керамичен плот.

Дискретно розова делва, арка от ковано желязо и още рози. Домакинята не е доволна от арката, за пореден път се убедила, че е най-трудно да ти направят нещо просто и изчистено. "Показах на хората от фирмата за ковано желязо една семпла арка от един албум със стари къщи от Тоскана и получих това." А на нас и така ни харесва...

Делвата-костенурка. В саксията са съчетани сакъзче и петунии. "Харесвам съчетанието на червено, лилаво, розово, синьо, казва домакинята. Напомнят ми на шарените рокли на туркините, които им шиеше една роднина на баба ми, шивачка."

Розово дръвче, синя лавандула. Тъй като това е ашладисана шипка, трябва безмилостно да се изрязват всички опити на шипката да вземе превес над нежните цветове. Добрият градинар е диктатор, смята нашата домакиня. Разбираме го най-вече в преносния смисъл.

Чешмата този път е аранжирана със сини цветя.

"Искахме да запазим откритите червени тухли на първия етаж, така както я е проектирал през 80-те години архитектът в този хубав стил от онова време. На червените тухли много отива кобалтово синьо: съчетание, което се среща в Испания или в къщите в испански стил в Калифорния. Гледахте ли детския филм "Мармадюк", онзи за кучето? Аз гледах задните планове. Семейството от филма по едно време се премести в Калифорния... и така."

Малкото балконче с червенте мушката и сакъзчета.

"Знаете ги тези цветарници от "Чакрини"? Пребоядисах ги в бежово. Бежовото и пастелното зелено ми напомнят на френските беседки и къщички за градински инструменти."

Кое предпочитате - тренажора или шезлонгите?

Червените мушката са като огнени кълба върху тучните зелени листа. Черната метална ваза с изящен рисунък в златисто е от Китай. В черната делва преди по селата слагали сурова туршия.

Колко саксии с мушкато има в тази къща?!

Хубаво е лете под навеса - и в жегите, и когато вали.

...

В разлат глинен съд са посадени три различни вида цветя.

Лавандула - средство срещи комари (в книгата на Augusta "Spa ритуали у дома" има много рецепти за направата на екокозметика за дома). Но босилекът е още по-добро средство, а и върви с домати с моцарела.

Стена, облицована със сив камък, дървена колона, настилка от червени клинкерни плочи, керамична саксия и още едно пламтящо мушкато. "Саксията, за моя радост, се олющи. Красивите неща остаряват красиво. Виждали ли сте МДФ плоскости да остаряват красиво?"

Розовата вербена в кошница, закачена на перголата, сякаш лети във въздуха

„Дървените щори или жалузи, както още ги наричат, ни ги прави възрастен дърводелец от близко софийско село. Той вече почти не работи поръчки, но за нас ходатайстваха. Човекът дойде, акуратно си свали сакото и такето в стил „Дечко Узунов“, извади един сгъваем дървен метър, каквито вече не ги произвеждат и … останалото е история. А, и още нещо. Когато му се примолих да направи капаците по-бързичко, той ми отговори, че вече бил обещал на горския да му направи дограмата за новата къща, а той пък му бил обещал хубави дърва за зимата. На което с отчаяна откровеност му казах: „Разбирам те, но… аз толкова много ги искам!“.

Майсторът направи нашите капаци преди дограмата на горския. Просто му личеше, че му е кеф да майстори красоти. Сигурно отдавна не бяха му искали нещо по-така, за душата.“

Надяваме се снимките да ви харесат, както и да убедим любезната домакиня-перфекционистка, че си струва да издадем нейна книжка за градината – в двора, на балкона, пред офиса и магазина. В една такава книжка със сигурност  биха липсвали наименования на латински и ботанически систематизации за сметка на много снимки, изпробвани градинарски тънкости и полезни съвети както за цветята и декорацията, така и за живота.

Както обича домакинята да казва „Създаването на този двор беше за мен най-важният бизнес урок: проектите могат и трябва да се довеждат до край; не бива да остъпваш от стандартите си, само можеш да ги подобряваш.

Това, което се вижда, е само повърхността на нещата. Да, наистина най-сладките неща - засяване на трева, озеленяване, отглеждане на цветя, декорация, градински мебели и т.н.  Но преди тях беше черната, калната, грубата работа – оформяне на нивата в есенната кал, изливане на подпорна стена като за язовир, мъкнене по складове за строителни материали, копане на подземна поливна система, а след това наново за градинско осветление и т.н., и т.н. Грешките в управлението на проекта „Двор“, можеха да бъдат избегнати при по-добро планиране и  коордиране на дейностите. Това си е чист мениджмънт.

Сега мога да кажа, че дворът и градината се превърна за цялото ми семейство в оазис, в който си почиваме и се зареждаме. Българинът има една поговорка „Къща пари не връща“, но това не е вярно. Напротив, къщата ти връща, и то „принадена стойност.

Нямам обаче предвид тази болезнена фатална привързаност към дома (земята), която Елин Пелин е описал много добре. Сега знам, че мога да създам още много такива, че и по-хубави къщи, защото вече съм си подредила ноу хауто: формирам нещата отвътре навън, създала съм си собствена екосистема.“

Според антрополозите, а и според древното учение Вастушастра  – прародителят на фъншуей, опитомяването и облагородяването на средата, която обитаваме, по своята същност представлява демиургичен акт, чрез който сякаш отвоюваме от хаоса и несигурността своето сакрално пространство, в което цари ред и хармония. Занемаряването на средата, която обитава човек или общество, е сигурен признак за упадък.

Хостата (зелените листа зад кипарисите в саксиите), засята под люляка, обича сянката.

Неслучайно през последните години се провеждат различни социални програми, чиято цел е да се облагородят дехуманизирани и „социално заболели” места като гетатата в предградията на големите мегаполиси чрез засаждане на дръвчета от техните обитатели. Доказано е, че след подобни акции престъпността значително намалява.

Разбира се, има значение и къде се намира една личност по естетическата скала. За някои хора гледката на електрически фонтанчета-воденици със светлинни ефекти, сладки градински зайчета или гипсови пастирки би била вдъхновяваща, за други – достатъчно непоносима. Но това вече е една друга тема.

28.07.2010г.

www.augusta-books.com

Вижте също:

Есенна спа терапия в жълто

Парчето земя – еврейска притча

На почивка в Св. Св. Елена и Константин

Пролет в един двор в околностите на София

Spa ритуали у дома

Книга за женския комфорт. Рецепти за духа и тялото.

Основи на Аюрведа. Какво е Аюрведа и какво може да направи за теб.

Домашните олтари

Посланията на ангелите или как се прави корица

По следите на Вечността – Двореца в Балчик

Вкусни критски рецепти и откъси за живота

Превъплъщенията на една градинска пейка