Есента, дори и в късния си период, е красива. Цветовете се наливат с оттенък на вино, потъмняват и сякаш природата и хората се концентрират в себе си – в корените си, в домовете си, в мислите си. Дворовете се смълчават, затрупани с есенна шума, и само естествената декорация – шипкови клони, шишарки, кошници, кестени, есенни цветя - изглежда уместно и ненатрапчиво. А когато слънцето напече и измете студа по кьошетата, следобедната чаша кафе с топло вълнено одеяло на припек се превръща в надеждна терапия срещу мъглите в нас.
Слънцето вече е високо и есенната светлина е друга, сенките - дълги.
Унылая пора! Очей очарованье! Приятна мне твоя прощальная краса — Люблю я пышное природы увяданье, В багрец и в золото одетые леса, В их сенях ветра шум и свежее дыханье, И мглой волнистою покрыты небеса, И редкий солнца луч, и первые морозы, И отдаленные седой зимы угрозы. А. С. Пушкин
Не се наемам да превеждам Пушкин. Като дете учех в руско училище и още помня колко много стихотворения учехме за рябината, берьозката, леса през есента, толкова много, че сега есента ми звучи на руски. Между другото, по-добра декорация от гледката няма…
Семпло и натурално, нищо повече.
А ето как описва есента Елин Пелин в разказа си „Задушница“ – вероятно малко тъжна картина, но красива и многопластова – с плътен колорит, миризми и образи:
„Мъглив и влажен есенен ден е сподавил малкото селце. Ситен дъжд непрестанно ръми и рони последните жълти листа на оголелите тополи, които стърчат край старата черквица, печални и тъжни. Старите изкривени и зеленясали каменни кръстове са украсени с китки от сухи есенни цветя. “
Ако правя магазин за интериорна и градинска декорация, бих го направила като храм (е, вероятно използвам тази дума заради внушението на високите тавани), със стени изписани с подобни текстове. Духовната храна трябва да е от най-високо качество.
Мулчът е покритие върху пръстта около растения, който задържа влагата и предпазва почвата от замръзване при саксийните цветя; при засадените - от никнене на трева, разпиляване на почвата от вятъра, водата и т.н.
Старата делва е приютила миришещите на борова смола иглолистни клонки
Шишарките в кошницата могат да бъдат заменени с орехи, кестени, жълъди или тикви, особено от онези декоративните, ах, онези красивите... Ама много скъпи, бе, ако трябва щедро да препълниш една кошница.
И като стана дума за тикви – освен предимно за украса, те се използват и за ядене, при това са доста вкусни. Помните ли Душко Добродушков от разказа „Печената тиква“, онзи, архиваря при окръжното управление, който „като занесе веднъж на подпис някои книжа в дома на господин управителя, намери го, че яде заедно с жена си и децата си тиква, опечена цяла на фурна“? Душко отказва, засрамен, с извинението, че не обичал печена тиква (лъжа). Подканянията на началника „Де, заповядайте, де, не свенете се! Вие сте от село, моля ви се, а да не обичате печена тиква!“ правят нещата още по-мъчителни за жадно преглъщащия Добродушков.
Старата кошница е боядисана в пастелно цикламено и зелено.
Венецът от плодове на офика (рябина или някакви подобни есенни червени плодчета) е изкуствен. Но пък красив. Вадя го всяка година в късно есенния - ранно предколеден период. Като го гледаш, ти става по-топло с 2-3 градуса.
Пейка на припек с вълнено дюшече и възглавници; вълнените тъкани държат топло и са подходящи за есенната градина.
Теменужките издържат до късна есен. Обагреното в червено растение в саксията е каскадно вечнозелено широколистно, и стои красиво върху зидове, подпорни стени, или както в случая: в голяма саксия, засадено около смарагдова туя, с която съжителства вече дълги години. През пролетта плодовете му цъфтят в нежно бяло.
08.11.11 г.
Вижте също:
Как да подредим дома си според индийския фъншуй – Вастушастра
Книга за женския комфорт. Рецепти за духа и тялото
Основи на Аюрведа. Какво е Аюрведа и какво може да направи за теб
