Аюрведа – избистряне на сетивата

В петък (02.07.) на книжния пазар ще се появи едно ново заглавие: Основи на Аюрведа. Какво е Аюрведа и какво може да направи за теб.
Написана е от индийката Шубра Кришан – писател, продуцент, бивш телевизионен журналист, – която от доста години живее в Калифорния. Тя е автор на две книги: тази за Аюрведа и на Radiant Body, Restful Mind. Woman’s Book of Comfort, вече излязла на български под заглавие Книга за женския комфорт. Рецепти за духа и тялото.

Критиците нарекоха книгите на Шубра „нежните бестселъри” и като че ли това е най-сполучливото определение, което може да им се даде. В тези книги липсват бравурни послания и още по-малко (все пак индийка, все пак Аюрведа…) – неразбираеми за западния начин на мислене системи. Нейното дискретно и все пак мощно предимство е, че успява да преведе на съвременен език мъдрото разбиране на своите прадеди за здравето, щастието и отношението към живота.

Всъщност човешкото познание е универсално и всяка култура прави свой прочит на неговите универсални принципи. Аюрведа (буквално означава „наука за живота”) е едно такова универсално познание за човешката природа, вероятно най-старата лечителска традиция в историята на човечеството. Тя разглежда човешката природа като част от вселенския порядък. Душевното благополучие и телесното здраве, чиято липса съвременният човек изпитва най-остро, е резултат на загубения интегритет между душата, тялото и ума на човека от една страна, и човека и универсалните вселенски закони, от друга. Ето какво пише Шубра Кришан в своята книга:

„Човешките същества са едно цяло с вселената. Огънят, който гори във вулканите, също така гори и във вътрешността на човека; земята, която ражда живот, е също така съставна част от човешката физиология; а безкрайното пространство около нас е неразривна част от човешкото тяло и ум. Човешките същества представляват умалена форма на самата вселена и всички закони, движещи вселената, също така ръководят и хората. Това означава, че същият невидим природен интелект, който контролира смяната на сезоните, регулира и човешкото храносмилане, дишане, кръвообращение и възпроизвеждане. И този интелект, който прави така, че от семето да порасте гигантско дърво, също казва на счупената кост да се самоизлекува.”

Ние, съвременните хора, сме наистина странни същества. Приемаме за нормално да се грижим за реда в живота си – дома, автомобила, кариерата, бизнеса си; полагаме през почти целия си живот усилия да научаваме нови знания и умения, но в същото време не смятаме за нужно да възпитаваме ума си. Повечето хора дори не гледат на сетивата и емоциите си като на нещо важно. „Знанията” се асоциират изцяло с учебните заведения и професионалната подготовка, но не и с познанието за живота. Както казва Анатол Франс:

„Средностатистическият човек не знае какво да прави с живота си, но въпреки това жадува за друг, който да трае вечно.”

И все пак в книгата няма да срещнете изобличаване на човешките грешки, нито рецепти в стил „Промени живота си за ден и половина!”. Един от основните принципи на Аюрведа е всяка промяна – било в начина на хранене или в управлението на времето и нашите приоритети да се случва не – на – сил – ствено. Защото стресът е като камшик за тялото и ума ни: има силен, но краткотраен ефект, а в дългосрочен план – дегенеративен.

Затова „Основи на Аюрведа” е добре да се препрочита от време на време, тъй като е от онези книги, които неусетно и деликатно пренастройват „честотите” ни на вибриране и отсяват излишните шумове. Смело бихме я сравнили с холистична антивирусна програма, която, след като ни изчисти от „вируси”, ще се заеме с фините ни настройки и ъпдейти.

Разбира се, всички прекрасни конкретни неща (рецепти от аюрведичната кухня, определяне на типа доша, домашна индийска козметика и натурални средства за пречистване на организма, йогиски упражнения…), за които пише авторката, можете да прочетете в самата книга. Само за малко ще открехнем една врата – тази от детските спомени на Шубра към кухнята на майка й, за да я чуем как си припява тихо над печката и почти да усетим сладостния аромат на чапати, запържени в гхи:

„…на няколко хиляди километра от настоящото ми местожителство, в един жилищен квартал на Ню Делхи, където е ранна утрин – звездите все още светят, въздухът е свеж, а улиците са тихи. В този час преди зазоряване майка ми става от леглото.
След петнадесет минути тя започва да меси тесто, от което ще изпече чапати. Майка ми изсипва в топено масло дребни синапени семена, които издават звук на дъждовни капки, падащи върху ламаринен покрив. Докато те пукат и пращят в тигана, към тях се добавя асафетида – силно ароматна подправка – и зелен грах. Въздухът се изпълва с приятно ухание. Автобусът за училище идва след двадесет минути, но това е достатъчно време за сръчните й ръце да сготвят и опаковат цялата храна за мен и брат ми.”

За финал нека се разделим с благословия, която в древна Индия се приемала буквално, защото аюрведичните мъдреци смятали, че хората са програмирани да живеят поне век: