Курортът св. св. Константин и Елена (бившият курорт Дружба, в непосредствена близост до Варна, посока север ) е вероятно един от най-старите курорти в България, ако приемем за датировка Освобождението на България. Със сигурност това е първият български морски курорт. Известен е с това, че представлява огромен парк с изобилна зеленина и множество интересни дървесни видове. Както и с минералните си извори, които привличали от стари времена търсещите отмора и лечение. Съчетанието между гора, минерални извори и море наистина го превръща в едно уникално място за почивка. Казват също така, че нивото на полезните за здравето отрицателни йони във въздуха тук е особено високо.

Курортът се заражда по естествен път покрай манастира св. св. Константин и Елена, чието възникване се свързва с император Константин и неговата майка Елена, която вероятно е посещавала Одесос (днешна Варна). При всички случаи  от много стари времена тук е живяло монашеско братство. Легендата разказва за чудотворната икона на св. св. Константин и Елена, която попаднала при монасите след едно корабокрушение. Манастирът е известен с аязмото си с лековита вода. Записани са свидетелства, че по време на избухване на холерна епидемия жителите на Варна намерили тук спасение благодарение на чистия въздух и целебния извор.

Поглед към манастира и църквата Св. Св. Константин и Елена

Виктор Тепляков, военен кореспондент в България по време на Руско – турската война от 1828 – 1829 г., описва как варненските чорбаджии си наемали стаи в манастира, за да прекарат лятната почивка „под звуците на хармоники и дайрета”.  Очевидно това било стара варненска традиция, тъй като жителите на града имали обичай да се преселват през лятото и в близкия манастир „Св. Димитър” и прилежащите му лозя  (в неговите земи през 1882 започва строежът на двореца Евксиновград).

Стара снимка от манастира, предоставена ни от www.retrobulgaria.com. Тополите вече ги няма, но кръглата градинка пред манастира си е още тук, както, разбира се, и малката каменна църква, наполовина вкопана в земята.

Тъй като топлите минерални извори помогнали на мнозина да намерят изцеление от различни болести, постепенно манастирът св. св. Константин и Елена станал тесен за наплива от хора. Затова през 1908 г. към него пристрояват сграда, която по-късно е наречена х-л Прага (в чест на първите чешки туристи, които хотелът приел). С построяването на този хотел се свързва началото на целенасоченото изграждане на курорта св. св. Константин и Елена.

Разходка с корабче по крайбрежието.

През 1909 г. със съдействието на царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, на неговата територия се построява първият български балнеосанаториум за лечение на деца с костно-ставна туберкулоза. Традицията е продължена 85 години по-късно, когато известният род Станчови си връща лятната къща близо до Евксиноград и я превръща в дом за лечение на деца с костно-ставни заболявания, аутизъм и други специфични нужди – Карин дом.

http://www.lostbulgaria.com/?p=151

Мястото преди е било сладкарница "Албатрос". http://www.lostbulgaria.com/?p=152

Красивата арка в колониален стил, една от визитните картички на курорта, сега е част от комплекса на Гранд хотел Варна.

Снимка от корабчето. Извинявам се за хотела вляво, влязъл в кадър.

Вилата на Буров, днес - рибен ресторант. Къщата е построена в характерния за времето си стил. Снимката е взета от zavedenia.bg..

Богати българи започват да строят тук вилите си, постепенно се изграждат почивни станции. Близостта до двореца Евксиноград превръща Варна и околностите й в лятната столица на България. В района строят вилите си индустриалци, банкери, дипломати, политици. Вила тук има Буров, към която, по спомени на съвременници, потеглял още от четвъртък. Гореспоменатият Карин дом навремето се е казвал „Три кладенци“ и е построен от дипломата Димитър Станчов.

Наред със строителството не секва и естетическото оформление на курорта: засаждат се много дървета и декоративни растения – черен бор от Франция, тополи (каваци), кестени, липи, черници, явор и мн. др. Оформят се красиви алеи и цветни градинки. Неслучайно наричат курорта „Перлата на Черно море” и „Славянската Ница”.

Малко известен е фактът, че още в далечната 1933 г. за почиващите в манастира било въведено гроздолечението, като менюто на гостите включвало по три килограма прясно грозде. Очевидно курортът е люлка и на спа туризма в България, макар че тогава да не използвали думата spa.

В комплекса съжителстват стилни новопостроени апарт хотели редом в реновирани.

Панорамна снимка от кафе-терасата на хотел Жюлио Кюри, вдясно се вижда Гранд хотел Варна. Докато хотел "Жюлио Кюри" е застинала във времето снимка на социализма (тук е трябвало на воля да поснимат кадри за "Инвентарна книга на социализма"), Гранд хотел Варна е реновиран по много приятен и стилен начин. И двата хотела имат своето очарование, което не може да се каже за хотела зад Гранда - Рубин, една грамада от стъкло.

През годините на социализма курортът се преръща във витрина на черноморския ни туризъм, особено след построяването на гранд хотел Варна.  Това, което към днешна дата е най-ценното в курорта, е отстъствието на презастрояване, което съсипа другите ни морски курорти. Отстоянията между хотелите са големи, почти всички разполагат с басейни, собствени зелени площи, поддържани градини с цветя и хвърлящи благодатна сянка многобройни дървета. Повечето от летуващите в курорта са по системата all inclusive, като за приятното им прекарване се грижат аниматори и изключително любезен персонал. Признавам, че така срещаното по южното черноморие „наддумване“ тук просто липсва. Всеки върши задълженията си дискретно и ако, примерно, си поискал масаж, получаваш масаж, в пълно благословено мълчание, без съвети за живота и в частност как да се грижиш за себе си.

Приятно място да изпиеш любимия си коктейл.

Пустееща масивна стара сграда - бивш пионерски лагер. Изглежда красиво-злокобно, като от филм на ужасите: дали гласовете на децата все още отекват по коридорите?

Сянка на птица над късните плажове слиза, бяга подобно на палав хлапак бриза. Пясъчни спомени ронят се пак...

Рибен ресторант на самия морски бряг

Скулптурна група от ключове в центъра на комплекса

Километрите облицовани с камък подпорни стени, на места обрасли с бръшлян, са една от запазените марки на курорта. Изобщо качественото ландшафтно оформление от времето на соца си личи.

Хотел Палас, част от курорта Слънчев ден, който е в непросредствена близост до св. св. Елена и Констатнтин - свързва ги една крайбрежна улица. Хотелът с най-красива архитектура, най-вече защото притежава архитектура.

Зеленината е навсякъде. Ако не отиде до морския бряг, човек би помислил, че е на почивка в някой природен парк.

Статуя на жена, вперила поглед в морето. Макар и на места да има леко занемарен вид (разбира се според критериите на мястото), курортът притежава ретро чар.

Х-л Азалия

Кораб-ресторант "Сириус"

Малък хотел сред зеленина

В последния брой на  Бакхус темата е „Северът срещу Юга“ – едно изключително приятно, подчинено на гурме удоволствията четиво (препоръчвам броя на всеки, който иска да научи адресите на добрите ресторанти и кръчми по нашето черноморие). Не за първи път на страниците на Бакхус Варна се обявява за „гурме столицата на България“.

„Северът, напомнящ за рокля с гол гръб, шампанско, пури, високи токчета, голф, сребърни прибори, лимузини, казина, гурме – този свят на класа, стила и престиж започва с пълния си блясък във Варна.“ сп. Бакхус, Елица Ангелова

Ние не видяхме Севера точно от тази му страна (макар, че добрите традиции се усещат навсякъде), тъй като гривната на ръцете ни беше като магнит, който неизменно ни притегляше към мощните излъчвания на „кораба-майка“ – ресторанта на хотела, в който бяхме отседнали.  Вероятно защото имаше защо: изобилие от прясна храна, персонал и готвачи в униформи, безупречно спазване на хигиенните изисквания, ако щете.

Мисълта ми е друга. Години наред почивахме на Южното Черноморие – винаги ще обичам плажа на ММЦ, Силистар, калдаръмените улички в Созопол, мистичната Странджа, църквата с фара на Василико (квартал на Царево с прекрасни странджански къщи, от които са останали една-две, хайде – три)…  Но..

Но!

Нещо се уморих да сънувам колективния сън (ние ли сънуваме, нас ли сънуват…, Борхес), който

Каменни плочи-стълби. Very nice, very zen.

сънуваме от години – за романтиката на простите южни кръчми, в които на прости дървени маси сервирали проста, но вкусна храна. Не искам да научавам леко тайните местонахождения на „страхотни“ кръчми, където пристъпваме благодарни, че „ги има“. Не искам да влизам в улични боеве за място за паркиране и чевръсто да тичам със счупен стол и пет литрова битулка с вода, за да ги поставя на мястото на току-що изкарания автомобил (изключен от скорост, на ръчна и с работещ двигател).

Вероятно ще прескоча и това лято за няколко дни до Южното Черноморие, заради плажовете – всеки ден на различен…, но за ПОЧИВКА, на място, където се грижат за мен (не беше ли това идеята на почивката? ), избирам Севера.

А Варна наистина е един много красив град („наистина“ – защото наскоро беше обявен за най-добрият за живеене град в България). За него си струва да отделите поне  два дни. Но си напишете домашното – проучете предварително музеите, които искате да посетите (за Етнографския мога да кажа, че е много интересен), и ресторантите, чиято храна искате да опитате.

Но така е: ако искаш да излезеш от общия (туристически) поток, си прави сам проучванията. За да не се озовеш в ситуацията, която изпаднахме: посетихме Калиакра, а после, на връщане към София, от списание National Geographic, което си взехме от една бензиностанция, научихме за Яйлата. Сигурно е невъзможно да се сложи една табела на главния път с историческите места, които могат да се посетят в района. Но това пак е една друга тема.

03.08.2010 г.

www.augusta-books.comе

Ретроснимките в публикацията са взети от

www. retrobulgaria.com и www.lostbulgaria.com . Препоръчваме двата сайта на всеки, който се интересува от история и автентични исторически свидетелства.

Вижте също:

По следите на Вечността – Двореца в Балчик

Как да се преборим с отлагането и чувството за вина

Рецепти за духа и тялото

Spa ритуали у дома

Как да привлечем любовта в своя живот според индийския фъншуей – васту шастра

Аюрведа – избистряне на сетивата

Вкусни  рецепти от критска кухня

Есенна спа терапия в жълто

Превъплъщенията на една градинска пейка