За динените кори, клана Джексън и психологията на успеха: интервю с Гюнтер Бейер

Beyer Това е интервюто, което г-н Бейер, авторът на книгата Факторът „Динена кора”, любезно даде за Списание за жената. Той е опитен психотерапевт и бизнес-коуч. Известността му отдавна е надхвърлила границите на Германия и Европа. По време на процеса срещу сина му Майкъл, бащата на певеца – Джо Джексън – наема Г. Б. като консултант. Това е достоен за уважение опит на един свръхвластен и контролиращ родител да поправи грешките от миналото и да протегне ръка на сина си. Какво означава да си успешен и щастлив? Как да възпитаваме децата си, за да израстат психически здрави и активни? Каква е истината за отношенията между баща и син Джексън? Отговорите на всички тези въпроси може да научите от интервюто на Белослава Чолакова:

Г-н Бейер, наскоро на български език беше преведена книгата Ви „Факторът „Динена кора”, в която разглеждате видовете мръсни номера и манипулации и предлагате стратегии за тяхното обезвреждане. Защо, според Вас, повече се пишат книги за „позитивно мислене”, но не и такива практически ръководства?

По принцип практически ръководства се пишат по-трудно, защото човек иска да отдаде значимото на всички ситуации, които биха могли да възникнат;

Вече от десетилетия съществува литература за позитивното мислене, а темата за общуването с „мръсни номера” е относително нова. Времената са се променили – станаха по-трудни, съществува стремеж към постигането на бързи успехи, поради което все повече възникват ситуации, при които хората се чувстват изиграни, притиснати до стената или злепоставени.

При написването на моята книга можех да се опра на опита от преживяванията, които участниците в семинарите са ми описвали и по този начин да приведа много примери от практиката. Исках да предложа помощта си в това, как човек може да се предпази от мръсните номера и от клопките. Смятам също така, че т. нар. позитивното мислене може да бъде ефективно само когато е подплатено със здрав разум и реализъм. Розовите очила не са помогнали досега на никого.

Защо добротата, граничеща с наивност, се приема едва ли не достойнство (визираме приказките, религията, обществените нагласи), като в същото време реалността изисква от нас социална зрялост и адаптивност. На какво според Вас се дължи този двоен стандарт в ценностите?

Отговорът ми не е еднозначен. Наистина, исторически погледнато винаги е съществувало едно нежелание в обществото да възпитава поколенията в прагматизъм и здравословен егоизъм за сметка на една по-романтична представа за добродетелите, насаждана, както споменахте, чрез религия, образователна система, детските приказки дори. От друга страна днешното по-сурово време, когато такива ценни достойнства са изчезнали, защото все повече се шири безцеремонното отношение, става все по-трудно да се демонстрира и да се открие добротата. Ето защо тази ценност става все по-стойностна. При днешния стрес всеки желаe частица от наивното, необременено детство.

Как бихте ни посъветвали да възпитаваме децата си, за да не допуснем да израснат с илюзии, което в житейски план неизбежно ще ги разочарова?

Децата би трябвало внимателно да бъдат подготвяни за това, че когато пораснат животът им ще е по-труден и лишен от илюзии в сравнение с детството. Наистина би трябвало да бъдат оставени да трупат собствен опит, но винаги трябва да им се създава усещането, че сме до тях и че са обичани. Важно е когато трупат горчив опит да има кой да ги изслушва и подкрепя. Така стъпка по стъпка, без вредни последици, ще бъдат въведени стабилно в суровия свят на възрастните.

Вие сте бизнес-инструктор, автор на много книги в областта на приложната психология. Кои хора, според Вас, успяват в съвременния свят, кои техни качества най-силно ги отличават от останалите?

Какво означава според Вас да си успешен? За мен човек е успял, когато живее живота си така, както иска. И колкото и различни да са начините за това, толкова еднакви са все пак определени качества, които отличават според мен успешния човек както в бизнеса, така и в личния живот:

поставянето на конкретни постижими цели
концентриране & фокусиране върху тези цели
устойчивост срещу отклоняването от целите
съхраняване на страстта & насладата
поддържане на куража & любопитството
да приема неуспеха като шанс, никога да не се предава, а да проявява гъвкавост спрямо неочакваните предизвикателства
отговорност по отношение на себе си и другите

Какви хора или организации са най-често сред Вашите клиенти?

Хора, които са готови да се променят и изправят пред предизвикателства. Никога такива, които смятат, че вече са перфектни. Мога да добавя също, че това са личности, които аз наричам „отворени системи” – те не са се капсулирали и спрели в развитието си, а са отворени и любопитни към света. Не на последно място, те притежават прагматизъм, който се простира и в духовната сфера: готови са да потърсят външна помощ, за да се справят с ограничаващите ги емоции и модели на поведение.

Разкажете ни как стана така, че бащата на покойния вече Майкъл Джексън Ви нае като консултант във връзка с делото срещу сина му?

По време на семинари в Америка случайно се срещнах с агента на Джо за Европа. По негова молба след това му изпратих някои мои книги и неочаквано последва съобщение: „Джо ще долети при Вас.“ Следващото което чух беше, че той вече седи в самолета, а след няколко часа последва и обаждане, че вече е кацнал във Франкфурт. Още същата вечер започнахме тренинга. Джо дойде при мен с намерението да се научи по-добре да може да парира и асимилира силата на агресията и атаките, които се отправяха срещу него и семейството му по време на съдебния процес през 2005 г.

Какви бяха отношенията между певеца и Джо Джексън – негов баща и патриарх на клана Джексън?

Бащата едновременно беше най-доброто и най-лошото, което можеше да се случи на Майкъл Джексън. Без Джоузеф Джексън Майкъл не би станал толкова известен и успешен. От друга страна той му бе отнел детството и непрекъснато го беше поставял под огромен натиск.

Не случайно наричат семейството на Майкъл „кланът Джексън”. Как беше повлияло върху певеца израстването в такава патриархална семейна среда?

Значителна част от детството на Майкъл въобще не съществуваше. И това беше създало много голяма празнота в него. Единственото, което можеше да запълни тази празнина в Майкъл, беше неговата музика и изявите му на сцената. Майкъл живееше от аплодисментите на публиката, но всичко това не можеше да компенсира липсващото му детство.

Вие сте завършили психология. Какво обяснение бихте дали за многобройните козметични операции на певеца? Не беше ли това желание да си изгради коренно различна идентичност?

Самият той не бе ли казал, че е предприел операциите, за да не изглежда като баща си? За мен това звучи правдоподобно от психологическа гледна точка.

Как се държеше по време на процеса Майкъл Джексън? Успяваше ли да контролира емоциите и поведението си?

Майкъл беше по детски чувствителен и раним. Това беше труден период за семейство Джексън , но трудностите ги сплотиха както никога дотогава. Що се отнася до бащата Джоузеф, по време на тренинга имах чувството, че той наистина искаше да намали пропастта между него и Майкъл и с известна тъга се връщаше назад към миналото и се питаше: какво направих? Можеха ли нещата да се развият по различен начин? Мога ли сега да поправя малка част?

Обърнах се към близък на Джо и го помолих постоянно да практикува с него техниките, които аз бях упражнявал с него. Според мен Джо наистина приемаше на сериозно възможността да преодолее пропастта между него и Майкъл. За първи път той беше изоставил критичния си подход и искаше да помогне на сина си без да го подлага на критики. Беше като катарзис и за двамата.

В книгата си разглеждате психологическите профили на най-често срещаните жертви на фактора „динена кора”. Към кои от тях бихте причислили Майкъл Джексън?

Едно наивно и добродушно дете, което извън сценичния си живот непрекъснато се движеше в детството и затова привличаше хора, които го използваха.

Не можем да не зададем и този въпрос: смятате ли, че Майкъл Джексън беше виновен в нещата, в които го обвиняваха?

Аз в известен смисъл отговорих на този въпрос. Определено смятам, че Майкъл беше станал жертва на безскрупулни хора, които си послужиха не само с него, но и със собствените си деца.

Твърди се, че няма човек, който да не иска да бъде успял и богат, но това като че ли не е така: не всеки е готов да плати цената и да поеме бремето на Успеха. Каква цена беше платил Майкъл Джексън за своя успех?

Успехът беше за него като наркотик, без който вече не можеше да живее и който тотално го бе изтощил. Възможно е да е развил копнеж по смъртта, нещо подобно като Елвис Пресли. Още преди години е казвал, че мисли, че ще свърши като Елвис.

Как бихте коментирали думите на Лиза Мари Пресли – бившата съпруга на певеца, че те са разделили поради „невъзможността да го спаси от саморазрушителното му поведение”?

Лиза използва развода като самозащита, за да не бъде въвлечена в този саморазрушителен начин на живот. В същото време тя разбра, че не може да предпази Майкъл от това. Никой не бе в състояние да го стори.

В България доста често хората казват, че не им трябва помощта на психотерапевт, защото имат приятели, на които да споделят. Макар и добронамерени, доста често тези приятели и съответно съветите им са продукт на собствените им ограничения и погрешни схващания. Какъв съвет бихте дали?

Дори съветите, получавани от приятели, да са дилетантски и да се базират на погрешни схващания, много е важно човек да има някого, който го изслушва истински и добронамерено, който се интересува от него. После човек винаги може да размисли, дали да приеме съветите. Понякога разбира се е нужна и професионална помощ, в противен случай човек рискува да очаква от приятелите си нещо, което не е по силите им.

Имате ли планове за следваща книга и, ако да, на каква тема ще бъде тя?

Несъмнено скоро ще напиша нова книга, но преди това трябва да събера практически материал. Може би ще публикувам и книга с още 30 метода, как да се защитим от “Dirty Tricks” (мръсните номера).

Пожелаваме Ви успех и благодаря!

И аз Ви благодаря!

Beyer_Jacson